Пет възможни сценария за войната в Украйна. В нито един от

Пет вероятни сюжета за войната в Украйна. В нито един от тях Киев не изгледа като победител.

Преговорите могат да доведат до съглашение за по-нататъшни договаряния, което ще затвърди съветските достижения с настъпването на зимата, замразявайки фронтовете военно и безусловно към октомври.
Путин може да е завладял източните градове
Покровск, Костянтиновка и Купянск до тогава, което ще му даде солидна позиция да изчака зимата и да се прегрупира. Русия може още веднъж да стартира атака през 2026 година или да употребява
дипломацията, с цел да направи тези достижения непрекъснати.
Путин може също да повдигне въпроса за изборите в Украйна – отсрочени поради войната и за малко тематика на диалозите на Тръмп – с цел да сложи под въпрос легитимността на Зеленски и даже да го смъкна от власт в интерес на по-проруски надъхан претендент.

При този сюжет военната помощ от Съединени американски щати и Европа за Украйна ѝ оказва помощ да минимизира отстъпките на фронта през идващите месеци и кара Путин да потърси договаряния, защото неговите военни още веднъж не са съумели да реализират задачата си.
Покровск може да падне и други замъци
в Източна Украйна да бъдат застрашени, само че Украйна може да види закъснение на съветското нахлуване, както и преди, а Кремъл може даже да почувства тежестта на глобите и прегряването на стопанската система.
Европейските сили към този момент са изготвили подробни
проекти за разполагане на „ успокоителни сили “ в Украйна като част от гаранциите за сигурност. Тези десетки хиляди европейски бойци от НАТО биха могли да бъдат ситуирани към Киев и други огромни градове,
с цел да дават логистична и разследваща
помощ на Украйна в процеса на възобновяване и основат задоволително възпиращ резултат, с цел да накарат Москва да реши да остави фронтовете такива, каквито са. Това е най-хубавото, на което Украйна може да се надява.

Путин може да види вярно пукнатините в западната единност след срещата на върха с Тръмп, която усъвършенства връзките сред Съединени американски щати и Русия, само че оставя Украйна да се оправя сама. Европа може да направи всичко допустимо, с цел да поддържа Киев, само че без американска поддръжка няма да успее да наклони везните. Путин може да види по какъв начин дребните победи в източната част на Украйна се трансформират в постепенно разгромяване на украинските сили в равнинния, открит терен сред Донбас и централните градове Днипро, Запорожие и столицата.

Украинската защита може да се окаже слаба, а рецесията с военните сили на Киев се трансформира в политическа злополука, когато Зеленски изисква по-широка готовност, с цел да поддържа защитата на страната.

Сигурността на Киев още веднъж наподобява застрашена. Силите на Путин напредват. Европейските сили преценят, че е по-добре да се борят с Русия в Украйна, в сравнение с по-късно на територията на Европейския съюз. Но в последна сметка европейските водачи нямат политически мандат да се включат във война за територия в Украйна. Путин напредва. НАТО не съумява да реагира с обединен отговор. Това е кошмарът на Европа и краят на суверенна Украйна.

Русия може да продължи да прави неточности, жертвайки живота на хиляди бойци всяка седмица за относително дребни облаги, а глобите да подкопаят съюза ѝ с Китай и приходите от Индия. Финансовите запаси на суверенния фонд на Москва могат да намалеят, а приходите ѝ да спаднат. Несъгласието измежду московския хайлайф може да се ускори заради обстоятелството, че Кремъл е отхвърлил дипломатическите изходи от войната, която самичък е избрал, в интерес на военна непримиримост и неустойчива конфликтна обстановка с НАТО. Тръмп може да се окаже политически безпомощен, а след междинните избори фокусът на Съединени американски щати да се върне към обичайните правила на външната политика на опълчване на Москва и нейния покровител Пекин.

При този сюжет Кремъл може да се сблъска с миг, когато неговата опозиция против действителността и икономическите компликации на личния му народ се трансфорат в токсични. Подобни неприятни политически калкулации поддържаха в последна сметка безплодната окупация на Афганистан от Съветския съюз в друга война по желание. Подобни моменти на непредвидена уязвимост на Кремъл към този момент се появиха във войната в Украйна, като да вземем за пример когато довереникът на Путин Евгений Пригожин се озова в ролята на водач на краткотрайна гражданска война в столицата.

Путин наподобява мощен на повърхността, до момента в който не се покаже слаб, а тогава може да бъде изобличен като сериозно слаб. Това се е случвало и преди както с експанзионистката Съветска Русия, по този начин и с Путин. Проблемът с този сюжет е, че той остава най-голямата вяра на западните стратези, които не могат да си разрешат нито цялостното влизане на НАТО във войната, с цел да помогне на Украйна да завоюва, нито способността на Киев да отблъсне Москва военно.

Нито един от разновидностите не е добър за Украйна. Само един от тях значи действителното проваляне на Русия като военна мощ и опасност за европейската сигурност. И нито един от тях не може да възникне от срещата на Тръмп с Путин, без Украйна да стане част от някаква договорка по-късно.